Напираха пролетните сокове… Същински необяздени жребци – буйни, с лъскав косъм и горящи очи, те вливаха силата си в де що застигнат по своя път. Завчас раззелениха Боженските дворове и ги накичиха с пъстри цветя. Пчелите това и чакаха – зажужаха над тях, а ароматът на плодовитост беше толкова омайващ, та и камъните бяха готови да покълнат. Зажени се тогава Коста за свойта севда. Такава булка в махалата отдавна не бяха виждали. Всички живинки сведоха ресници и доземи ѝ се поклониха, че по-голяма хубавица от нея не бяха и сънували! Рада се именуваше невестата и сигурно затова, погледнеше ли някого, сърцето му от радост изскачаше. На утрото, подир сватбата, когато се връщаше от чешмата с пълни менци планинска водица и беше още забулена, един достолепен, брадат мъж, с платно за рисуване под мишница и с торба, преметната през рамо, от която стърчаха странни четки, тръгна подир нея. Скоро я настигна и я заговори:
— Да помогна ли, че сигурно водата доста натежава?
— По нашия край младата булк ...