Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден, погален от слънцето, вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ВИП персони. Или на погребение на Пер Лашез. Но не в Орландовци… Нито в Чародейка… Ах, колко цветя!
И жени! Боже, колко жени и все хубави. По аромат превъзхождат цветята и са малко по-трайни.
Тоя, в черния редингот, дето чете, го познавам. И надгробното слово знам наизуст. Колко добър съпруг, баща и гражданин е бил покойният… Тая, дето разхожда луксозните обувки на Долче и Габана, е любовница. Бивша. Оная, зад нея, с вид на манастирска послушница, е настоящата. За нея още никой не знае и затова не я обсъждат… Тоя, дето сакото му виси като току-що изпрано, е счетоводителят. Крадец без класа… Мъжът с очилата му е сътрудник. Диоптрите крият очи на акула зад матовата си повърхност. Блондинката д ...