pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
905 17354
2 дек. 2021 г., 15:32

 Жената с пушката 

  Проза » Рассказы
546 4 13
Произведение от няколко части
6 мин за четене
Този спомен е загубил цвета си с времето. Толкова, колкото избелялата черно-бяла снимка на стената. Жената на нея е облечена с тъмно кадифено сако и голямата му яка стига почти до гордата ѝ брадичка. Изглежда сякаш се е сгушила в нея, но затова пък раменете ѝ са широки и повдигнати от подплънките на дрехата. Погледът е строг, с едва доловима нотка на тъга, но в него се чете и една твърдост, присъща за мъжете. Вдигнатите по градски коси на тила смекчават малко тази решителност, но си личи, че е жена с твърд и неумолим характер. Това е беглата ми представа за нея. Само от тази единствена снимка. Не сме се виждали на живо, защото си е отишла от този свят преди аз да се родя. Взела съм името и упоритостта ѝ, но от всичко, което ми е разказвал баща ми за нея, разбирам и колко различни сме двете. Опитвам се да съхраня спомените и да дам жив цвят на жената от снимката. Правя го не с четка, а с думи на обич. Защото това е моята баба Мария.
* * *
Слънцето напече извитите дървени стъпала на къща ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??