РосиДимова (Росица Димова)
103 4601
22 окт. 2021 г., 07:11

 Женски съдби 

  Проза » Рассказы
1777 10 32
Произведение от няколко части
6 мин за четене
Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна чанта. Ръцете ѝ трепереха, а очите ѝ блестяха като езера на слънце, готови всеки миг да прелеят. Замига плахо, повече от скръб отколкото от умора. Загледа се в разлепените по стените на спирката некролози.
"Боже, колко добри хора имало по тоз свят и всичките праведни! Толкова доброта, че се питам, откъде се взе тая лошотия у живите или Господ само добрите прибира, а лошите тъпчат земята!?"
Автобусът прекъсна мислите ѝ. Тя бързо подаде билета на шофьора и се качи. Отвътре я блъсна миризмата на пот и прах. Намери празна седалка и седна до прозореца. Искаше да избяга, колкото се може по-бързо от този град.
След няколко часа автобусът спря на един разклон. Елена грабна чантата си и слезе. Огледа с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Росица Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??