Скърцането на вратата ме разбуди...
Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....
Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...
- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля при теб
Е, това го чух вече, си помислих, не съм глух та да повтаряш,...ами с тази нощничка, как няма да ти е студено, пижами нямаше ли...
- Не стойте така госпожо,... ще настинете,.. хладничко е,.. елате, заповядайте... Малко ми е неудобно но елате,...
Тя пристъпи плахо и нерешително,.. отметнах завивката
- Ето, има място,... тук е топличко,.. ще се преместя по-навътре - занареждах като дърта свекърва
Тя легна по гръб към мен, завих я,...Ходилата й се допряха в краката ми...Не смеех да шавна...
Тя се поразмърда
- Ох Петро, студено ми е,.. цялата треперя,.. да се гушна ли в теб... Прегърни ме...- шепнеше тя
Усещах парещият й дъх в лицето си,.. пръстите на ръцете й потреперваха по тялото ми...К ...