Градът беше толкова интензивен и забързан тази нощ. Изглеждаше като на шепа малък от апартамента ù, все едно беше в краката ù, когато разпери длан, той се скриваше, а отваряйки леко пръстите си, виждаше светлинките на домовете да блестят като коледна украса. Във всеки един от тях имаше живот... безсмислено осмислен, загубено открит, крайно нереален, далечно близък и страстно безразличен, но все пак живот.
Чувстваше се някак чуждо тук, в нейния нов, модерен, стъклен дом. Плътно до огромния прозорец, поставила длани и съзирайки съвкупността от чувства, които владееха движещите се жертви долу - народ.
Раждаме се роби... робуваме на пороци, робуваме на състояния и най-вече робуваме на парите, като начин на мислене.
„Да, парите са единственият Бог, на който мога да се поклоня.”
Извисена над изхабения проституиращ град, живеещ само за нощта, тя чувстваше един миг от вечността. „Живей сега, този е твоят момент... няма да се повтори никога повече”. Отпиваше от шампанското, гледайки града през ...