Жетварят
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щом ще живее дълго в страната на “живите мъртви”. Полудя от еуфория. Харесваше му тук! Мноого му харесваше! Показа главата си през прозореца и размаха дългия си кокалест показалец към Луната, като и “удари едно око” и направи оня жест като стрелба с пистолет (беше виждал как го правят тукашните) - май му се получи.
Внесе “Сърцето” на ръце през коридора. Беше леко и не мърдаше. Проряза го мисъл – “може би е мъртво!?” Паниката удари юмрук в гърлото му. Пусна момичето – просто така. Разпери ръце.Тялото тупна глухо на пода. Диво се спусна върху оголената лява гърда и жадно заслуша. Не го интересуваше дали диша – дишането не го вълнуваше. Чуваше... чуваше чак в корема си... Туп-туп... туп-туп... т ...