Този отсреща май искаше да ми каже нещо, но не обичам случайни запознанства, най-малко пък такива в кръчмата и се опитвам да не му давам повод за активна намеса. Обикновено като пийне човек две ракии и става по-разговорлив, но мен никак не ме интересуват чуждите проблеми и игнорирам всякакъв опит за споделяне на разни битови истории. Човекът сигурно разбра тази моя особеност и престана да ми обръща внимание; аз също съвсем забравих за него и почти задрямах на масата; някакъв отчаяно продран блус на Леонард Коен вибрираше в пространството и ме държеше на повърхността на носталгията. В тези сънливи августовски нощи нямам настроение да завързвам нови познанства на чаша, не само поради наличието на всевъзможни аутсайдери и гейове, търсещи компенсация за нищетата си, но много повече, поради някакъв съвсем типичен августовски мързел, когато човек определено предпочита да е сам. Дори не ми се мисли за това и се опитвам да прогоня всички мисли, пъплещи наоколо; в просъница прокънтяват откъслец ...