Жаден бил жирафът. Отишъл вода да пие. Водата бистра, бистра, като в огледало се видял в нея.
- О, колко грозен съм бил. Колко дълъг, предълъг врат съм имал. И краката ми... Защо ми са нужни такива? Защо?
Заплакал жирафът. И нали сълзите му падали от високо, във водата кръгове направили. Рибките заподскачали уплашени. Даже един рак изпълзял недоволен.
Плаче жирафът, плаче. Феята на животните го съжалила.
- Ще ти помогна. Не плачи, но не съм сигурна, че ти ще си доволен от живота си после.
- Ще съм. Сигурен съм, че ще съм.
Е, и краката и шията станали малки. Жирафът се почувствал лек, лек и запристъпял гордо край водата. Решил да похапне от листата на едно дърво, но те били високо, високо. Гладен бил.
Лъвът бил наблизо. И той бил гладен. Видял непознатото животно и решил да го нападне. Жирафът побягнал, но с тези крака трудно се справял. Добре, че се изпречила антилопа и лъвът забравил за него. Тръгнал след нея.
Не можел дъх да си поеме от гонитбата жирафът. Спрял под едно дърво да си п ...