Асен беше Хасан, но си остави българското име след всичките онези преименувания и връщане на имената.
Не беше турчин, а циганин.
Но с турците минаваше за турчин, с циганите - циганин, а с българите беше българин.
Арменци много, много не познаваше, но ако познаваше сигурно и там щеше да се впише някак.
Цял живот Асен работеше всякакви работи, че да свързват някак двата края с Айшето.
Не, че някога ги свързаха, и не че видяха бел ден, но Асен винаги работеше.
Тя и работата му беше като него - черна и мърлява, но той друга не знаеше, беше и свикнал, и за друго не мислеше.
Когато хората си говореха за мечти или за други подобни измислици, той смяташе че си говорят за някакви неща като ония скъпите бонбони от магазина, толкова далече бяха тия разговори от него, че даже не знаеше за какво точно си говорят.
Той и много други думи не разбираше, но отдавна загуби интерес да пита и разпитва, понеже му се смееха и го подиграваха, и така той престана с въпросите.
Това беше светът - ставането сутри ...