22 авг. 2008 г., 20:41

Живот назаем (няколко черно бели реда) 

  Проза » Рассказы
1139 0 0
2 мин за четене
Събуди се. Огледа се наоколо. Не познаваше добре мястото. Просто решиха, че тук е безопасно да останат за през нощта. Но къде бяха другите? Едва ли ще тръгнат без него. От няколко седмици бяха заедно и всичко беше наред. Чувстваха се сигурни и някак си не усещаха как минава времето.
Стана да се разтъпче и да огледа наоколо. Погледна към небето. - Същото като вчера. Още като малък го правеше и се бе превърнало в навик. Обърна се и погледна храстите, където бяха нощували. Определено нямаше никой. "Трябва да ги намеря" каза си той и тръгна. Вървеше бавно, все пак не познаваше мястото и не искаше да си има неприятности. Улицата беше голяма и колите сякаш летяха.Реши, че това е безопасната дистанция и нямаше намерение да се доближава повече. Единствено в краен случай, когато нямаше друг изход.
////////
Беше изминал две преки, а все още нямаше и следа от приятелите му. Или поне до вчера си мислеше, че са му такива. Пффф - разклати глава и продължи напред. Стигна до някакво място - и преди го ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едно Такова Все права защищены

Предложения
: ??:??