Той вървеше винаги с наведена глава, като че ли търсеше нещо по земята , върху която стъпваше.Когато се случеше да размени някоя дума с познат, и него не поглеждаше в очите. С годините хората, с които общуваше, се променяха, остаряваха, затваряха се в себе си или си отиваха от този свят.Променяше се и той по-бързо, отколкото му се искаше. Прие случващото се като нещо неизбежно. Сезоните се сменяха и времето неумолимо следваше своя ход.Във вечно наведената му глава бушуваха мисли за не извървени пътища и несбъднати мечти. Тъй желаното сближаване със сродна душа му изглеждаше като пътека по стръмен баир. Как да го изкачиш на един дъх? Истинските приятелства и любовта се срещат рядко и струват скъпо, защото сърцето си има свои правила. Блазни те да стигнеш такъв връх, а той е все недостъпен. Безизходицата го следваше като сянка, докато реши да не се обръща назад, а да литне със спасителните криле на надеждата към бъдещето, защото, казваше си ,щастието да се сближиш с някого и да го заобич ...