Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погребалното мълчание на зловещо тъмните улици. Всяка следа от живот сякаш е затрупана навеки, заровена надълбоко и чакаща своя час, скрита усърдно под похлупак от опасностите на живота дебнещи навън.
Трясък, остър металически звук. Рухва преспа сняг и се отваря врата. Яки ръце бързо боравят със студената стомана преди да са залепнали завинаги за нея. Едър силует припряно навлиза в лабиринт от панелни коридори. Тесни и мръсни стени. Гола крушка виси от нискък, олющен таван. Жужи, смърди, примигва и струи, хвърляйки слаба светлина из постно и отдавна обзаведено жилище. Избушени шкафове от талашит, изкормени мебели с висящи дунапрен и пружини, две счупени табуретки и разкъртен паркет. Лавирайки межд ...