Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да изгори дано, всичко! – крещеше като обезумял, а там, в пушеците, се даваше целият му скотски живот. Ето – ръгат го рогатите, че с нивиците и с животинките си в кооператива да влезе, а я им се опули насреща, го затварят, че да му дойде акъла в простата глава. Сетне ужким промени някакви настанаха и баш тогава рогатите го изтикаха с вилите си право тук - в ТКЗС-то и гьона от работа му подпукаха за по четири стотинки на ден. Така я кара бая години, ни жив, ни умрял, ама нейсе – дойде демокрацията и плаха усмивка озари измъчената Паньова сура. Европейски фермер му се дощя да стане, да се поизпъчи така и той човек да се почувства. Възстановиха му земицата, някоя и друга кравичка развъди, уж малко ...