Животът е прекрасен
Малкото момиченце щастливо гледаше света. През прозореца. Който не се отваряше. За всеки случай. Но пък в него се виждаше целия свят наоколо. Летящи самолети, весели птички, тичащи кучета и котки, препускащи коне с бодри ездачи в седлата, носещи се по релсите трамваи, фучащи коли, хора, хора, хора… Усмихнати, пъргави, ведри, доволни…
Момиченцето растеше. За него се грижеха родителите му. После мъжът му. Накрая децата и внуците…
Така си и отиде – убедено, че всичко е наред в този най-добър свят, животът е прекрасен, хората щастливи…
Майстор беше художникът, изрисувал стъклата на затворения прозорец…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Надя, Жабок!
-
На една вълна сме...
-
Значи, все пак е отворила прозореца.
-
Благодаря, Красе, Деа!
-
Светът е това, което виждаш...
-
Е, отварянето на прозореца още не е станало задължително..
, но задължително е добре да се прави.. -
Благодаря, Миг!
А аз обичам обичащите. Особлено мен... -
Замислящо мнооого но пък:
Казват ми животът е измама,
илюзия във три де формат,
любов истинска на земята няма,
а аз обичам да обичам... за мен това е благодат!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
