6 авг. 2009 г., 12:38

Животът е проста игра 

  Проза » Рассказы
902 0 3
3 мин за четене
Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство допълни мъжът. – Имате неплатени сметки за двеста лева.
Жената инстинктивно отстъпи крачка назад в тъмния коридор на апартамента. Прекрасно знаеше откога не е плащала водата. От осем месеца. Откакто я изхвърлиха от цеха.
Тримата влязоха с обувките. Тя мълчаливо отвори вратата на банята, светна лампата и посочи водомера под мивката.
Пешеходеца беше последен. Като новак мъкнеше чантата с инструментите и скобата, която щяха да сложат на водомера и да спрат водата в жилището.
- Мат! – каза ликуващо Кирчо, бъдещият адвокат.
Пешеходеца облиза напуканите си устни и се вторачи в дъската. Тази вечер в “Свирката” бяха шестима. Всички извиха глави и огледаха ситуацията на шахматното поле. Царят на Пеш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Кръшков Все права защищены

Предложения
: ??:??