Жрецът и екзистенцът на двете пеперудки
Жрецът и екзистенцът на двете пеперудки
Пеперудката беше цъфнала точно отпред, ще ме извините за малко по-високия литературен изказ с елементи на висше филофобско-екзестинциялно-астогнично (ау, че съм умен, ама!) високомислие в това алитературно време, ама пеперудка на точки, цъфнала точно там в прецизната част, под нейната собствена пеперудка, която пък като един истински Гринуички меридиан разцепваше на две, о, Боже мой!, нейната гладка, гладка, бяла и прасковена, и нежна кожа и правеше полукълбетата – фини, възвùшени и възвишèни като същински хълмове, ама такива, като на богинята с липсваща ръка и в нежно-розовото на морската пяна при изгрев, от която се е родила тази богиня, но значи полукълбета отпред, не отзад – да обясним за нашия момък (е, някой високопрофесионален българовед и пурист на езиковата клиърнес, би казал вместо “полукълбета” – “баджаци” или поне “полуцилиндрèта”, но Вашият скрот-умен свръх-хумен летописèц не ги отбира тези неща). И тази нейна пеперудка – като един горски цъфнал божур, че даже и по-красиво и тръпчиво – като същи Хершелов телескоп и в ижеспоменатата Гринуичка обсерваторù, както обичаше да се изразява пак нашият момък, щото мислеше, че е много по франсè, а не аланглè, се беше бялнала.
Ала сега този ала-бала момък гледаше там и само там – и не само в едната, а в двете пеперудки – като треснат от тъща с тухла по главата, като изплющян с камък от Марс, донесен от китайски марсоход! И не си отклоняваше главата ни на инч, ни на палец, ни даже на нанометър и с поглед – опулени очички като палачинки, ама направени не на тиган, а в сача на майстор-кебапчия дето половин вол може да ти поднесе като хайдушки кебап!
А нашият младеж само си мечтаеше и за по-така работи, ама си беше още малко малкичък. Едва-едва навършил 40 годинки и мама не му даваше да гледка, камо ли да мисли за такива, аууу, срамни неща. А и маман току-що му беше обяснила, че такива пеперудки ще види, ама те са атомни бомби, те са като анихилация на неговото Единствено, Най-красиво, Най-умно и Най-качествено вещество с тяхното пеперудско, безклетъчно, даже безкларково антивещество! И затова да не гледа никакви пеперудки! И да бяга, бяга...
Е, да ами нашият си гледаше, гледаше, гледаше и не можеше да си отлепи палачинките оттам. Като залепнал с най-якото лепило на тази и на всичките Вселени дето и Стивън още не ги е преброил. То да бе преди 40-50 години, да го видят физиците, веднага щяха да схванат що е това глюон и как се лепят кварки! И как да не гледа, как? Та то Олимпия и Юлия да бяха, не биха му се привидели на момъка ни невръстен такова съвършенство! Даже и да закусваха на тревата! Такъв Световен манифест на Съвършенството! О, как му идваше Вдъхновението! Той вече знаеше! Ще бъде жрец, жрец на нейната Свещена пеперудка! О, не – на двете пеперудки – кацналата и нейната! Великото тайнство на свещените пеперудки! Вече имаше смисъл! О, да! Великият екзистенц! Екзистенцът на двете пеперудки!
“Ти ма, долна курво, какви си ги забъркала? Ей, сега ще ти оскубя и без това проскубаната боядисана грива, дето си я взела назаем от най-дръгливата кобила. Каква е тази пеперуда дето си я татуирала на дебелия си баджак, който отгоре на всичко е с целулит на дупки, дълбоки като добруджански кладенци. Че даже и на полуцилиндрèта не блъска, ами направо на диреци, по-дебели от Байкушевата мура. И пари за едни гащи ли нямаш? ”
“Ти ли ма, дърта вещице? За този изумения, дето гледа като бивол на крава, ли си се затревожила? Той една ръка не знае да пусне! Само ме разглежда! То аз телескоп да бях нямаше толкова да гледа в мен! Бил жрец на двете пеперудки! По-гламав и от тебе! Дърта, смотана, смарангясана, скочубреста уруспулана!”
Ето, мои възлюбени в двете пеперудки любими читатели, написах за Вас, щото да знаете, и да преписвате, и да се поучите, и да предавате, и други да се поучат от този толкова високоинтелектуален, този образец на диалог (О, Плато! къде си?), този класически текст, тази съкровищница на гигантското в човешкото мислене! Този Венец на Екзистенца (не на Флуенца)! Мислете за Вашия роб - скромния скрот-умен свръх-хумен летописèц!
Изнамерил в древните летописи и архиви: Безжичен
Всички обстоятелства, герои, случки, понятия от филофобско-екзестинциялно-астогничните анализи, както и пеперудките са измислени. За тъщата с тухлата не сме сигурни – няма научно опровержение.
Безжичен
© Безжичен Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздрави, Безжичен и запретвай мозъчната кора, че да напишеш още някой весел урок. Хубав ден ти желая! -
Благодаря, LiaNik (Илияна К.) , че си надникнала в древната древност и филофобските опити на едно неандерталско-питекантропско подобие за иносказания и мишления по темата отпреди неадерталците, а именно " Мъжът и жената", както и по още по-вечната тема - мама неандерталка не си дава мъжкото неандерталче-дебилче на грозната и нахална мома-питекантропка -ей, това това последното стана като заглавие за разказче, май. Ей, такива на мисли ми се извъртяха щом прочетох твоя коментар...
-
Ааа, можеш много да пишеш...Не го бях "сковала" това. Защо и аз едно време не попаднах на такъв готин учител да обяснява така образно физичните закони и интересните процеси при глюон и кварките. Поздрави! Със смях се учи най- лесно!
-
"Е, да ами нашият си гледаше, гледаше, гледаше и не можеше да си отлепи палачинките оттам"...
Много точно и с тънко чувство за хумор! Харесах! -
Развеселих се тук..хареса ми
-
Благодаря ви, приятели, че надникнахте и при моите приумици.
-
Хе-хе! Суперско! ЧНГ!
-
Уникален си!!!
И аз се радвам, че си отново тук!
Да ти е честита, спорна, късметлийска и благословена с любов и "пеперудки" Новата
Радвам сее!!!
Поздрави! -
За много, много здрави и щастливи години!!! -
Честита Нова година, toxin!
И аз се радвам, че остава по малко време за надникване тук. -
Едва ли има смисъл да ти казвам колко филофобско-екзестинциялно-астогнично се радвам, че отново си тук!
Честита Нова година, Безжичен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
