Жрецът и екзистенцът на двете пеперудки
Пеперудката беше цъфнала точно отпред, ще ме извините за малко по-високия литературен изказ с елементи на висше филофобско-екзестинциялно-астогнично (ау, че съм умен, ама!) високомислие в това алитературно време, ама пеперудка на точки, цъфнала точно там в прецизната част, под нейната собствена пеперудка, която пък като един истински Гринуички меридиан разцепваше на две, о, Боже мой!, нейната гладка, гладка, бяла и прасковена, и нежна кожа и правеше полукълбетата – фини, възвùшени и възвишèни като същински хълмове, ама такива, като на богинята с липсваща ръка и в нежно-розовото на морската пяна при изгрев, от която се е родила тази богиня, но значи полукълбета отпред, не отзад – да обясним за нашия момък (е, някой високопрофесионален българовед и пурист на езиковата клиърнес, би казал вместо “полукълбета” – “баджаци” или поне “полуцилиндрèта”, но Вашият скрот-умен свръх-хумен летописèц не ги отбира тези неща). И тази нейна пеперудка – като един г ...