1.
През мъглата на съня си той чу как телефонът ù звънна оглушително в тишината на нощта. Всъщност беше на вибрация, но за него винаги е било оглушително, защото означаваше, че тя ще се измъкне от ръцете му всеки момент и ще отиде на работа, взимайки със себе си всичката топлина на света и да го остави сам в огромното, празно легло, както винаги неспособен да заспи без нея.
Усети как се размърда в ръцете му и без дори да е докоснала телефона, той млъкна, изключен от невидима ръка. Последва леко, плавно движение, коприната на косата ù се плъзна като топъл дъх по кожата му, карайки го да въздъхне и след това тя вече не беше в ръцете му, нито в леглото и заедно с нея си тръгнаха и последните остатъци от сън, които бе успял да съхрани досега. Не се изправи, дори не помръдна. Тя никога не разбираше, че го е събудила, когато отиваше на работа в малките часове на нощта, а той никога не ù казваше. Регулирайки дишането си, се заслуша в тихото шумолене на дрехите ù, намирайки спокойствие във фак ...