Навремето имахме къща в Айтоския Балкан. Където съм изкарала не една и две незабравими ваканции като дете. Знаех, че баба ми и дядо ми по майчина линия са от това село. След като са се оженили са заживели в Бургас. След време си купуват място в селото и построяват къщата.
  Веднъж бяхме на гости на приятелско семейство в селото. Докато си играех с внучката на стопаните, чух баба ми да разказва на домакинята история, че по времето на турското робство са били избити много мъже в едно дере...
  Доста години по-късно научих, че предците на баба ми и дядо ми са се преселили в айтоското село от Родопите. А след време попаднах случайно в Интернет на историята. Не казвам „легенда“, защото наистина се е случила...Става въпрос за клането в Каевско дере. 
  
  Райково сега е квартал на Смолян. Навремето е било село Райковци. Само то от всички околни села не искало да се покори и да приеме исляма. Управителят Селим Ходжа ден и нощ мислел какво да стори, за да приемат поданицете му мюсюлманската вяра и така той да получи високи облаги. Изпраща донос срещу жителите на селото до Султана и получава разрешение да се справи с тях.
  Били са извикани първенците от селото в конака. Увещавали са ги да се отрекат от християнството. Но те твърдо са отказали. „ Ние сме християни и християни ще умрем! Само малодушните се боят от смъртта!...“ е бил отговорът им. Тогава ги вкарват в Каевското дере и ги избиват до крак...Било е 08. 07. 1720 г.
  Овчарче от селото тръгва из планината да търси хайдутите-закрилници. Намира ги всичките и им съобщава черната вест. Воеводите се събират и решават единодушно: „ Око за око, зъб за зъб!...“
  Една година по-късно – през август 1721 г. от манастирът „ Св. Атанасий“ тръгват воеводите, слизат в Райковци, хващат всички убийци и ги обесват. Селим Ходжа оставят за най-накрая...

  Там, където е било злокобното дере след време с доброволен труд и средства местните хора  построяват параклисът „Вси светии“. Защото дори мъчениците за вярата да не са канонизирани от църквата за светци, в сърцата на потомците си те са такива!....Не се знае колко точно са били избитите. В параклиса има паметна плоча с имената на загиналите. Белю, Бико, Витан, Гего, Згуран, Каню, Раю, Ташо, Митрю, Куртю, Дорю, Грудю и много други старинни български имена – над  100 са изписали на плочата с любов признателните наследници. Не се знае - може и да съм потомка на някой от тях!?...