- Докторе, няма ли да си вземете бонбоните? – извика след него сестрата. Леко се обърна и ù махна с ръка в знак, че ги оставя за нея. Беше се вече облякъл със старото си, бежово яке и си тръгваше за вкъщи. Взе за себе си само кафето от торбичката. Обичаше да пие кафе, беше кафеджия, не обичаше алкохол.
Отдавна нищо не носеше вкъщи. Преди взимаше заради децата, радваха се на бонбоните, но те вече пораснаха. Синът стана лекар, също като него, ожени се за добро момиче, отиде поканен зет, гледаше си семейството и децата. Дъщерята се омъжи надалеч, в крайдунавски град при богати, но без образование хора. Само дето я бяха учили с майка ù да я правят учителка. Зетят печелеше много пари, имал някакъв бизнес. Точно какъв, не беше ясно, но парите не били проблем за тях. Дъщерята остана в мезонета да си гледа децата, уж все беше много добре, но последния път, когато им дойде на гости сама с двете деца, с джипа БМВ, беше нещо нервна и имаше вече бръчки около устните, макар да нямаше още тридесет г ...