Пътуването в близката чужбина винаги ме е вълнувало,защото това в повечето случай не е чужбина,а български земи,заграбени по ирония на съдбата от алчните ни съседи.И така, в началото на месец март се отправяме към Гърция с ансамбъл Гоце Делчев, за да отбележим с българската общност в Солун националния ни празник 3-март.Пътуването с млади хора винаги е весело и приятно,а песните им повдигат още повече настроението.Със съседите по седалки обсъждаме бъдещото посещение,с какви хора ще се срещнем и дали между местните ще са останали все още хора ,които се чувствуват българи и смеят да говорят на нашия език.Мненията са разделени,но най-скептичен е един сравнително млад,около четирдесет годишен мъж, на име Веско:
-Какви българи,тия отдавна са погърчени и сигурно нямат понятие от българския език.След толкова години какво очаквате,някакво чудо ли?
Продължаваме пътуването като гледаме с тъга някога изпълнените с български села серско и солунско полета.Към обяд пристигаме в Солун,където вечерта п ...