12 апр. 2016 г., 07:40

Кажи ми дали ме обичаш 

  Проза » Рассказы
5.0 / 1
689 0 1
1 мин за четене
Той се наведе над нея. Усети забързания й пулс, чу леката въздишка, която се откъсна от дълбините на душата й. Знаеше, че е всичко за нея, знаеше, че думите не могат да опишат чувствата, които в момента кръжаха около сърцето й. Какво ли би дал тя да каже какво изпитва!
Можеше да го види в очите й, когато го поглеждаше скришом, във фееричните й ласки, меки като коприна, в стоновете й, когато изследваше дълбините й. Но устата й оставаше заключена, както и сърцето й. Дали знаеше, че тя го обича?
Не му бе достатъчно само да знае. Искаше да го чуе изречено от вълшебните й устни, доставящи му такава наслада. Искаше тя да вкуси думите преди да ги изрече.
Но тя не промълвяваше и дума.
Той също.
Чуваше се музиката, свиреща в тъмната нощ, лекото помръдване на завесата, отделяща ги от сивотата вън, проскърцването на леглото.
И когато той се плъзна в нея, нямаше смисъл от думи. Тя го прегърна и с плавни движения заедно изживяха екстаз, който ги изстреля във висините.
Тази нощ тя бе спокойна. Не ис ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Стоичкова Все права защищены

Моля да драснете по един коментар. Искам да се развивам и наистина ще се радвам да знам дали моите произведения са ви докоснали по някакъв начин.

Предложения
  • Глава 18. Личный кабинет А. Д. Вошли в огромный кабинет. На большом пластмассовом столпе, похожем на...
  • 1. Сказано многое, ничего не одобрено от времени давнего. Повтори снова. Добралось, и каждому придёт...
  • Золотой кувшинчик Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе,...

Ещё произведения »