Странно, защо хората искат да облекат и обуят душата си?! Нима не им харесва такава, каквато Бог им я е дал? Сигурно, ако и сложат обувки "Гучи" ще е по-красива, или трябва да има допълнителни аксесоари, като чантичка с поетични метафори, пудра от щурчета, или пък червило от залез, може би е добре и сенки от дъгата, или...
Смешно е, безумно смешно, някой да ти казва, че краката на твоята душа са плагиатствани!!!... От кого... Всъщност вашите души имат ли крака? Щото моята няма и сигурно е инвалид... Дали да не помоля, Бог да ми даде инвалидна пенсия за душата ми и да зачисли придружител, който да я обслужва?... Господи, ми тя няма и ръце!!! Това си е сто процента инвалидност!!! А хората се борят за автентични крака на своите души, да не са плагиатствани, защото са боси, като така ще изпъкнат пред другите- "Вижте душата ми, тя е с лично мои ортопедични обувки!"...
Погледнах я и се ужасих. Наистина е обута в ортопедични обувки, но най-страшното е, че са и сложили протези за крака. Същата работа е и с ръцете! Вместо глава има една празна кутия, в която летят мухи с написани на коремчетата им метафори. Започнах да гледам внимателно, къде е всъщност душата им. Не я открих сред всички поетично-козметични атрибути. Милата, беше се скрила трепереща и тъжна под тях. Да, нямаше крака и ръце, не беше с гримирано лице, по което да са нарисувани сълзи и голяма усмихната уста... Беше си просто една душа оставена самичка и затисната от поетични простотии. Просто чакаше и чакаше, някой да я види и да я приласкае... И Денят, щеше да дойде, носейки истинската поезия за нея.
© Гедеон Все права защищены
Хареса ми.