Всеки човек иска да живее, да вярва, да се радва и да бъде щастлив. Но често се случва и да си мисли за това, което ще стане след като напусне този свят. И тайничко се надява да попадне в рая, където добротата е навсякъде, няма пари, злоба и завист и има всичко, което толкова трудно се намира на земята. Освен хората, в света има и други създания, които живеят. Те също мечтаят, радват се и вярват, но по свой си красив начин. Едни от тях, това са цветята. След края на земния си път, техните души отиват в рая. За тях няма ад. И всичко, което ги заобикаля на небето са милионите съдби на хората. Ако човек в рая е заобиколен от цветя, то красивите растения се радват на човешката душа. Защото хората се раждат с чисти сърца, първите думи, които учат са най-милите и топлината грее във всяка мисъл.
Късна есен. Беше студено. Нямаше сняг, но земята събираше падналите от дърветата листа. Хората чистеха градини и дворове. Изнасяха сухата трева и цветя на поляна далеч от своите къщи. Струпваха ги на ...