14 июн. 2011 г., 20:30

Как живеем живота си? 

  Проза
671 0 0
Понякога единственият въпрос, на който трябва да си отговорим, е дали правим щастливи хората с присъствието си или с отсъствието си?
И както често се случва в живота, отговора, който ще намерим,
може или много да ни нарани, или прекалено много да ни извиси.
И ако е първият вариант, ние се обезсърчаваме, опитваме се другите да нараняваме, за да можем някак си да се заблудим,
че така живота си успешно ще продължим.
А ако е другото?
Защо, когато разберем, че някой ни боготвори, самочувствието ни става по-голямо и някак си летим?
Защо неволно и това разваляме, сякаш животът ни е просто дим,
от някога запален огън, който, без да искаме, се стремим да угасим.
И когато след случката се самоанализираме, дали ще се задоволим?
Или от истината ще се нараним?

 

© Елена Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??