Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
Калинка се взираше като омагьосана във витрината и в главата й като палави хлапета на въртележка в лунапарка се провикваха детските спомени. Как я завъртя тоя живот, та забрави какво влечение имаше към музиката още в ранните детски години – та нали баба й разказваше как още 2-годишна натискала котката в скута си да й свири на глинена окарина, а тъпото животно без музикален слух се извивало в агония под ръката й. Като беше пък на 5, леля й от Москва й подари балалайка. Каква радост беше – цяла седмица спа с нея в леглото (плюс новите ботуши и куклата Спаска). Единствено условието да се учи на изкуството да дърпа струните само и единствено когато баща й е на работа, помрачаваше тази радост. Зат ...