Зиги не може да плува, Жон да лети, Гед да скача от камък на камък, Кваз да кара лодка, а ПепиСловоблудката... Пепи е дама и трябва някой да я носи. Животните се изпокриваха в нощната тъма, друсаше ги синдромът на кокоша слепота нощем, като никой не казваше с кого и къде спи, ама това нямаше значение, защото денем се събираха на полянката, играеха на криеница и писаница, на народна топка и прескочи мастилена камила, както и любимата им игра – джафкане, ръчкане, хапане, ритане, хитреене, заяждане... и каквото още им хрумнеше в празните глави ..... В празните глави!
Ама всичко тва беше в писмена форма, нямаше пряк контакт и въобще никой не звънеше на 112 и не посещаваше , след поредната битка, Пирогов за лечение на нек’ви телесни рани ... Ама така и никой не знаеше кой от тълпата тайно посещаваше Карлуково или стария ‘Пети километър’ ... имаше моменти, когато някои зачезваха нерегламентирано за неопределен период, творенията им плесенясваха и потъваха надълбоко е страничката на гората. Е ...