Как не престанах да вярвам в Дядо Коледа
Коледата на моето детство винаги беше прекрасна. Ухаеше на бабината „къпана питка”, на кифлички с мак, на баница с късмети и на коледните кравайчета, с които посрещахме коледарите. На Бъдни вечер винаги цялата фамилия се събираше у бабини. Нейната къща беше центърът на света за семейството, дори вуйна и вуйчо пристигаха от София с братовчедите и като се съберяхме една тълпа деца, на възрастните им настръхваха косите от щуротиите, които вършехме. Поне седмица по-рано брат ми започваше да тършува по гардероби и скринове да търси подаръците, а аз му се смеех – как ще ги намери, нали Дядо Коледа ги носи с шейната и чувала! На свой ред и той ми се смееше и казваше, че още съм малък и глупавичък. Бях на шест години и се мислех за много голям!
Тази година падна сняг и бях твърдо решен да дочакам Дядо Коледа! Щом има сняг, нямаше начин да не достигне дотук с шейната! Миналата година заспах преди дванайсет и не успях да го видя, но този път бях решил – к ...