Как се бе случило тъкмо на мен да се влюбя, не можех да си го обясня... Така или инак пострадах толкова много от тази несподелена любов, че прописах стихове. Всъщност малко смело казано “стихове”. Просто реших, тъй като явно вкусовете ми към словото не съвпадат с общоприетото в България, да създам един нов жанр в поезията – криминалната поезия. Основанието ми да си мисля, че съм на прав път беше фактът, че българите като общество така го бяха закъсали, което се отразяваше както на футбола, така и на литературата, и в частност на поезията. В период на едно такова умопомрачение, докато бях за кратко безработен, написах едно криминално стихотворение, което, разбира се, й посветих.
Чакалнята на гарата
Ще чакам да ми се обадиш, мила,
не знам дали тогава ще имам още хлорофил,
увехнали ли ще са
моите цветя в килима,
на който бих те повалил.
Не знам дали ще имам още
блестящи зъби със емайл,
които да ухапват полунежно
и да преследват там, на място
зърното ти без свян. ...