19 окт. 2010 г., 22:27
5 мин за четене
Бях командирована в Сопот, "Вазовски машиностроителни заводи", за една седмица. Исках да отида до Карлово, съседен град, само на шест километра. Там имало огромна и богато снабдена с техническа литература и речници руска книжарница. За мен - начинаещият преводач - това си беше златна мина.
В понеделник пристигнах с влак и бях много уморена. Във вторник ходих до Карлово с градския автобус: по двайсетина минути ми трябваха, за да стигна до центъра, опитвайки се да изпреваря поне един човек или возило, провирайки се между насрещните (пристигащи) хора, коли и автобуси, после да изчакам автобуса и най-накрая да пътувам с него. Успях само да видя къде се намира книжарницата, в колко затваря и че наистина си заслужава. В сряда вече знаех, че няма таксита и единственият начин да стигна навреме е с работнически автобус, който тръгва от самия портал минути след края на работния ден, но... Не се реших! Не беше редно: пътуваха два автобуса, места не стигаха за работниците и служителите с карти.
Ве ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация