Примерите за „правене“ на историята са много. Десетки, стотици, по-скоро хиляди.
И това, което се учи от учебниците, е… Да кажем – това, което се учи.
Което е прието от някого си за официално. Не истина, а официално прието твърдение.
Ето лек пример. Ако не в музея, виждали сте в някоя популярна книга или в документален клип, прословутата царица от Шумер Шубад. Спомнете си – красавица, със странен за нас накит от златни клонки, цветенца, листчета.
Само че това не е Шубад. Археологът Ленард Уули придава на манекена чертите на жена си. Всъщност, намереният в гробницата й скелет показва - царицата е била около метър и петдесет, с къс врат, дълбоко разположени очи, неправилен нос… Далеч не красавица.
Била е жена на цар Нимтар, имала е син, управлявал след баща си и преди царя – легендарен герой Мескаламдуг и цар Месанипада. Събитията, за които ще говоря, се развиват през 2485 година пр.н.е., според Шумерския царски списък. Месанипада е бил няколко години цар, а преди това велможа. Женен за ...