- Няма ли да попиташ откъде идвам?
- Има ли значение къде си бил? Нали вече не си там?
- Ами ако се върна?
- Там ли? Върни се.
- Наистина ли не те интересува?
- Наистина ли искаш да ме интересува?
- Какво всъщност те интересува?
- Ти как мислиш?
- Как искаш да мисля?
- Както обикновено.
- Ще ти омръзна.
- Омръзни ми. Лошо няма.
- Старая се да няма лошо.
- Е, и това ще мине!
- На какво мирише?
- На не измитите ти ръце.
- Наистина! Как го правиш?!
- Както ти правиш салатата. Отвътре ти идва.
- Наздраве!
- Наздраве!
- Когато е достатъчно кажи.
- Няма нужда. Олиото току-що свърши.
- Сложи ти солта.
- Добре. Ако не е достатъчно кажи.
- Добре е.
- Ще ми “осиновиш” ли ракията?
- Няма ли да я пиеш?
- Явно не.
- Вино?
- Две глътки.
- Бяло или червено?
- Каквото предпочиташ.
- Червено.
- Две глътки!!!
- Чашата си знае мярката.
- Аз също.
- Ела.
- Ето ме.
- Нищо не яде.
- Нямам два стомаха.
- Аз имам ли?
- Да проверя ли?
- Ей, ще те удуша!
- Не те ли мързи?
- Мързи ме. Остави всичко така и да си лягаме.
- Ти първи.
- Що аз?
- Върви да топлиш леглото. И не заспивай без мен!
- Слушам, шефе!
- Хъркам ли?
- Не, мъркаш.
- Защо не ме бутна?
- Защото ми е хубаво.
- Ще ми налееш ли чаша вода?
- Разбира се.
- Защо не спиш?
- Спя.
- Хайде да отидем някъде.
- Сега ли?
- На почивка.
- Добре. Измисли къде и кога.
- Къде ти се ходи?
- Където ме заведеш.
- Искам да има басейн с минерална вода.
- Става.
- С две или три нощувки?
- Става.
- Студено ли ти е?
- Да. Студено ми е.
- Ела.
- Ето ме.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены