26 сент. 2019 г., 01:41

Какво, ако? 

  Проза » Рассказы
635 0 2
4 мин за четене
Не харесвам слънце, не харесвам жега, не харесвам лято. Има лек привкус на горчиво. Нещо което кара корема ми да вие от болка, нещо което изтрива цвета на всяка стена и всичко наоколо. Настръхнах. Прихвана ме клаустрофобия от хората седящи покрай мен. Въреки, че не оставах доста сам, се чувствах самотен, знаех че всяко нещо приключва с идването на лятото. Смехът, плоските шеги и незабравимите истории караха сърцето ми да тупти силно, защото това ме караше да се чувствам жив, истински жив, като да видиш светулка в тъмното.... Въпреки че е толкова малка, жужаща и смущаваща приятната прегръдка на нощта, я оценяваш и това топли биещия орган, който все още поддържа дишането и чувствата ти заговарят все едно слушаш любимата песен, когато е пусната по радиото. В същата онази вечер, осъзнавах, че това е последното събиране за тази учебна година... Вече нищо няма да е същото... Всичко щеше да се промени още на следващия ден... Но се отдадох на момента-еуфорията, това нещо, което те кара да забр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??