- Какво мижаво същество си! Толкова си долна, слаба и жалка! Доброта! Откъде го изкопа това? Да не си някоя вкаменелост, а? Объркало си се нещо, ей момиче! Отиди да се лекуваш! Не си добре! Да го знаеш… Ще ми отговаряш какво било правилно и какво – не! Лайнарката ти с лайнарка! Тя ще ме учи! – мъжът захвърли дебелия прът. Острият му връх, изцапан с кръв се заби в рохката току-що обърната земя, насред обширната оранжерия. Картината, която всеки случайно застанал на входа на палатката човек, можеше да види беше като зацапано платно на гротеска реалност. Правата лопата лежеше захвърлена настрани. Дървеният сап беше измъчено пречупен на две, но все още се държеше на няколко влакънца. Ръкав от старо яке висеше захвърлен до свитите крака на превитото на четири тяло. То – тялото, дори не трепереше. Неподвижно се беше заровило почти наполовина в земята. Лицето не се виждаше, скрито под мръсните, изранени и изцапани от пръста ръце. Мокра кървава локвичка, едва се процеждаше в гъстотата си между ...