Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за честта на брат му Славомир! Напористото идиотче, което все се вреше някъде! Тук е мястото да кажем, че Правдомир беше много честен и праволинеен, наследство от родата по майчина линия. А Славомир лъжеше като цяла махала цигани, макар че и тях можеше да сложи в джоба си и вече се досещате, че това идеше по бащина линия. Така в един лъжовен ден, когато някакъв митинг се изпречил на пътя му, той се присъединил към тях, крещял като луд „Долу!”, а после и „Юруш!” Организаторите го харесали и го присъединили към агитката. Така Славчо станал нещо като главен викач, отговорник за лозунгите и най-силен рупор на митингите. До толкова се проявил като сърцат викач, че чак му предложили да се кандидатир ...