Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за честта на брат му Славомир! Напористото идиотче, което все се вреше някъде! Тук е мястото да кажем, че Правдомир беше много честен и праволинеен, наследство от родата по майчина линия. А Славомир лъжеше като цяла махала цигани, макар че и тях можеше да сложи в джоба си и вече се досещате, че това идеше по бащина линия. Така в един лъжовен ден, когато някакъв митинг се изпречил на пътя му, той се присъединил към тях, крещял като луд „Долу!”, а после и „Юруш!” Организаторите го харесали и го присъединили към агитката. Така Славчо станал нещо като главен викач, отговорник за лозунгите и най-силен рупор на митингите. До толкова се проявил като сърцат викач, че чак му предложили да се кандидатира за депутат. То пък взеха, та го избраха! Колко му е! Наш Славомир! Тоя мързеливец, който освен да крещи по митингите нямаше никакви други умения. Майка му, която го обичаше, ако да беше пълен некадърник и лъжец, все казваше, че Славчо и задника си не може да избърше като хората. Както и да е… Та като стана депутат, той взе да дава наставления и в родата.
- Не може, Правдомире, да седиш вкъщи! Трябва да работиш! Данъкоплатци ни трябват! Работници! А ти…все не харесваш!
- Ми много лъжат, бе Славчо! Уж трябва да работя осем часа, работя десет, а ми плащат за четири! Няма договор, няма осигуровки!
- Да, ама ти ми биеш по авторитета, бе брат! Какво ще кажат избирателите? На г-н Съсков брат му не работи! Търтей! Сигурно смуче отнякъде! И от къде, освен от мен? Намерил съм ти нова работа!
- И каква, ако може все пак да попитам?
- Обредник при венчавки! Там няма за какво да се захванеш! Работното време е добро, държавна работа, няма да се налага да лъжеш. Нали си Правдомир! Как пък не можа да прихванеш нищо от родата на тате!
- Славчо, какъв ритуалчик? Какви венчавки? Аз не разбирам нищо от тази работа! Знаеш, че съм химик!
- Нали в любовта има химия! Точно по твоята част! Пък и ще ти дадат едно стандартно слово, ще го прочетеш радостно, ще се усмихваш, бонбони ще ядеш! И какво толкова да му разбираш? Аз като съм в комисията по култура, да не би нещо да вдявам? Като ми дадат знак да натисна бутона – натискам! Само да не сбъркам дали е за „да” или за „не”!
При този железобетонен аргумент, Правдомир трябваше да се съгласи, още повече, че и майка му го увеща за тая работа. И по тази причина му звънеше часовникът! Пак да ходи там! Да ги бракосъчетава! Като че не ги виждаше какви изкуствени ахкания и ихкания имаше! Но кой ти търси искреност, като данданията вървеше към софрите и много-много не търсеше сериозни аргументи и химическо обяснение на любовта. Няма химия, няма нищо! Само физика! А този ден едната физическа страна беше толкова обемиста, че Правдомир едва я обхващаше с един поглед .Младоженката се беше напъхала в тясна бяла рокля изпод която висяха части от плътта и тя неуспешно се опитваше да ги вкара обратно в деколтето. До нея се беше присламчил един утрепляк, който едва ли имаше петдесет кила! Ако замахне момата, с един удар ще го смачка като муха.
- Скъпи младоженци! Драги роднини, гости и приятели! – започна патетично Правдомир уводната част от бракосъчетанието и продължи: - Събрали сме се тук, да съберем в едно тези млади, луди глави! И като гледам, тоя тук, е напълно луд! А бе, ти кьорав ли си? Не виждаш ли, че момата не ти е в категорията? Три пъти се нанасяш на нея! Ами като забременее, като роди, ще питат дали и ти не си й дете? Къде си гледал, бе ахмак!!! Ами сега, като ще трябва да я изнесеш, как ще го направиш, а? Да не би аз да идвам да ти я изнасям? И щангист да бях, пак щях да се сецна! Или мислиш, че съм ти предвидил кран да я изкараме от тук? А може би си организирал хамалска бригада по пренасяне на невестата ти?
При тия думи бъдещата невеста изгледа кръвнишки първо Правдомир, а после и мигащия на парцали кандидат-жених! Па като го замлати с букета, като го зарита, пяна излезе от устата й:
- Ти ли го подкокороса да говори така, а? Ти ли реши да ме омаскариш пред родата, келеш слаботелесен! Оглозган кокал, постна мръвка си ти, а не мъж! Ей сега ще те смачкам не като муха, а като гнида! Подозирах аз, че искаш да ми се изплъзнеш, ама да подкупиш тоя кретен! Да ме нарича дебела! Мен!!! Която отслабнах заради теб с цели две кила заради сватбата! – и момата рипна върху поваления на земята жених, който все още не разбираше какво се случва.
Сватбарите се разделиха на две и започна кавга, която прерасна в откровени обиди и на места – в ръкопашен бой между мъжете, който не будеше такъв интерес, колкото при този между жените. След миг от прическите им не остана и помен, размазаните червила се сливаха с размазан грим и изобщо картината беше толкова батална, че Правдомир приседна да й се наслаждава по-обстойно, още повече, че тук нямаше и грам фалш или нещо нагласено! Радост за окото и душата!
Единственият доволен от тази ситуация беше Правдомир, който не устоя на изкушението да каже истината в очите на присъстващите. По този повод началството му се скара, но не го уволни, ами му даде още един шанс. За хатър на брата-депутат! Но както се знае, човек не може да избяга от природата си и след няколко умопомрачително весели, оптимистични и закачливи бракосъчетания, Правдомир надяна възторжена физиономия и започна патетичното въведение за бракуващите се:
- Драги младоженци… - нататък се сещате за уводните думи, които прераснаха в личните наблюдения на ритуалчика: - Я, Радка!!! Ти пак ли си тук, ма? За пети път тая година! Как сколасваш да се ожениш, че и да се разведеш? Да знаеш, ще ти ходатайствам за преференции за лоялен клиент! Ще те омъжваме по-евтино! Ама този път като гледам, изобщо не трябва да плащаш! Откъде го изкопа тоя плондер? Ти май не подбираш…
Брачната реч на Правдомир беше прекъсната с каински рев от страна на вече упоменатия плондер, който редом с това грабна букета и го фрасна в лицето на слисаната Радка:
- Ти защо ми каза, че ти е за втори път? Лъжкиня мръсна! Гадна и подла! Ей сега ще те свия на две и изхвърчаш от залата! Мръсна твар!
- Не-е-е-е – писна засегнатата страна. – За втори път е, ама за този месец.
- Колко пъти до сега си се женила, гиди мръсна мискинко? – продължаваше да я налага плондерът.
- Да не съм ги броила!
При това откровение родата на плондера настръхна и се спусна към отсрещната страна с люти клетви. Онези не останаха длъжни и рекоха, че момата им се жени често, защото е хубава. Да си били погледнали тяхната стока, какъв дебелак е. „Дебелак, ама има пари!” контрира отсрещната страна, на което от другия фронт ги светнаха с „Ами в това е работата, де!”
В това време по сценарий хорът подхвана песента „Ела се вие превива, мома с рода прощава”. И съвсем на време, защото Радка се прости с родата, ама не нейната, а тази на плоднера. Някой се сети за богатата софра и запита като какво ще правят с яденето. Плондера, като пресметлив човек каза, че кани всички на трапеза, ама родата на Радка ще платят с петдесет процента намаление. Другото той го плащал за това, че рано се е отървал от златотърсачката и си е спестил разходите по бъдещия развод.
Правдомир също беше поканен и при това го сложиха на мястото на кума. На почит! По-нататък този борец за истината беше преместен в друга ритуална зала. При покойниците „Там клиентите ще си траят, няма как да сгафиш!”, каза му шефът на Обредния дом, без да подозира, че Правдомир и там щеше да ги надроби едни…Но за тях няма да разказваме, защото може да помръкнете от тези истории, прераснали и в батални.
След време Славомир го привика и му наби канчетата, че където почне работа, все провал.
- От утре те назначавам за шеф на Обредния комплекс! Няма да се бъркаш в ничия работа! Няма да работиш! Семки ли ще люпиш, судоку ли ще решаваш, но няма да работиш! Само заплатата ще си вземаш! И без това онзи не беше от нашата партия!
Така на Правдомир беше намерен подходящ стол за заплата! А истината… Тя беше затисната под онзи стол на бездействието.
© Латинка Минкова Все права защищены