---1---
Марк Долар е 39-годишен, богат и влиятелен продуцент. Работил е с много известни изпълнители и групи, но най-добрият му проект е международната поп група US5. Марк изглежда доста по-млад, отколкото е. Той е средно висок, с добре оформено тяло, кафяви очи и руса, вечно стърчаща коса. Живее в голямо имение в покрайнините на Берлин. Колкото и богат да е обаче най-голямото съкровище, което притежава, е седемнадесетгодишната му дъщеря Тед. Малката прилича страшно много на баща си, само дето очите ù са сини и косата ù - къдрава. Майката ги е напуснала, когато Тед била на 3 годинки.
В момента, когато започна нашата история, Тед беше на 13, а Марк току-що беше започнал да работи с US5.
Един следобед Марк се прибра и веднага потърси дъщеря си.
- Къде е Тед? - попита той.
- В градината - отговори иконома Уилям. - От часове си хихикат с Натали.
Уилям беше иконом в къщата на Марк още от преди раждането на Тед. И Марк, и дъщеря му много го обичаха, имаха му доверие и често искаха съвети от него.
Марк отиде в градината.
- Татеее - извика момичето и се затича към него.
- Как си, миличка? - гушна я бащата. - Имам да ти съобщя важна новина.
- Какво има? - засмя се малката. - Да не си си намерил някоя млада булка?
Бащата се усмихна и започна да обяснява:
- Днес подписахме договора с новата група.
- Ураа! Най-накрая...
- Тази вечер момчетата ще дойдат на вечеря, за да обсъдим всичко и да се запознаят с теб, разбира се.
- Татенце, нали може Нат да остане да спи тук?
- Естествено, само ми обещайте да не вдигате къщата във въздуха!
- Хей, за това не сме се сещали.
- Не сте ли? Едно пиленце ми каза,че последния път като ме нямаше сте проглушили околността с песните на онези ваши любимци.
- Като споменахме BLUE... тате, кога ще ни заведеш в Лондон, за да ги видим най- накрая?
- Говорили сме за това! Когато имам път нататък.
- Дано е скоро.
- Хайде, вървете да се приготвите, че след малко ще запристигат. Когато всичко е готово, ще изпратя Уилям да ви извика. И, моля ви, момичета, дръжте се прилично, без да се смеете на обичайните си неща.
- Добре.
Момичетата отидоха в стаята на Тед да се облекат.
- Мислиш ли, че татко ти ще ни заведе в Лондон? - с надежда попита Нат.
-1 00 % - заяви Тед. - Моят баща винаги си държи на думата.
Първи пристигнаха съдружниците на Марк - Лу и Майк.
- Внучка ти е тук - обърна се Марк към Лу.
- Така ли? Нека да видя малката принцеса.
- Върви я виж - в стаята на Тед са.
Лу надникна в стаята при момичетата.
- Гледай ти! Уилям вече дойде - извика Тед.
- Само дето аз не съм Уилям - каза Лу.
- Дядо? Ти пък какво правиш тук? - зарадва се Нат.
- Е, как така? Нали съм съдружник на Марк...
Тримата чуха звънеца, което значеше, че “групата” вече бе дошла.
- Хайде, да отиваме оттатък - подкани ги Лу и момичетата покорно тръгнаха. Когато влязоха в голямата трапезария, момчетата вече бяха насядали.
- Здравейте- поздрави Тед. - Аз съм Тед, а това е най-добрата ми приятелка Нат.
- Бива ли така? - скара ù се Марк. - Подайте ръка на хората.
Двете се запознаха с Майкъл, Джей, Крис, Ричи, но когато Тед стигна до Изи, сякаш онемя.
По време на вечерята тя не каза нито дума, колкото и да я разпитваха за училище, момчета, интереси. Когато приключи с храненето, каза:
- Нахраних се, извинете ме, отивам си в стаята.
След малко Нат също стана от масата.
- Какво стана? Защо изхвърча така?
- Видя ли го... – замечтано проговори Тед.
- Кой? Русият, дето седеше отляво на негрото ли? Видях го, я...!
- НЕ! Изи... видя ли му очите, усмивката? Чу ли му гласа?
- Чудо голямо. Глас като глас.
От този ден нататък Тед и Нат често говореха за Изи и Ричи.
---2---
Когато наближи Коледа, Тед беше особено ентусиазирана. Помагаше да се украсят огромната къща и елхата, да се приготви храната, а Марк работеше неуморно. В празничната сутрин Марк беше излязъл по работа. Когато се прибра, носеше пакет.
- Какво е това, тате? - посрещна го Тед.
- Подарък за малката ми красавица.
- От кого? - зарадва се дъщерята.
- От Изи - кротко се усмихна бащата.
- Шегуваш ли се?
- Не, разбира се.
Тед грабна подаръка и заподскача, врещейки:
-Имам подарък от Изи, имам подарък от Изиии!
После отвори пакета с треперещи пръсти и намери вътре плюшено еленче с коледна шапка, както и картичка, на която пишеше: “Весела Коледа, мъниче”.
- Мъниче ли?- сърдито извика Тед.
В очите ù плувнаха сълзи, гняв изпълни бялото ù лице...
- Ще му дам аз едно мъниче! - крещеше тя. - Значи за него съм малка?! Аз да давам всичко за него, не ям и не спя нормално, откакто го видях, а той да ме има за дете! Не му искам смешните подаръци!
Момичето хвърли еленчето, прибра се в стаята си и трясна вратата.
- Само това оставаше - помисли си Марк, - малката ми дъщеря да е влюбена в Изи.
Той гледа замислено няколко мига и заблъска по вратата.
- Миличка, отвори ми вратата!
- Не искам! Остави ме сама!
- Слънчице, моля те! Нека те прегърна и да забравиш всичко!
- Не искам!
- Разбери, скъпа. Ти си на 13, а той на 22, може да ти е само като по-голям брат. И аз разбирам, че си привързана към него, но евентуална връзка между вас би била дори незаконна. Освен това сякаш сте от различни светове, ти още играеш с кукли, а той мисли вече за бъдещето си.
- Аз не мога да вляза в бъдещето му, така ли?
- Не се инати, моля те!
Тед отвори вратата и се сгуши в баща си.
- Тате, той приятелка ли си има? От онези с високите токчета и начервените устни?
Марк се разсмя.
- Не, миличка! Изи си няма приятелка, той е отдаден изцяло на музиката.
- Отивам да слушам новите им песни.
- А аз в кабинета си.
След малко на вратата на стаята на Тед се почука и вътре влезе Уилям.
- Как си? - загрижено попита той.
- Почти ми мина.
- Когато беше малка - започна Уилям, - и искаше нещо, винаги успяваше да убедиш баща си да ти го осигури. Сега е различно - първо, баща ти не е съгласен с това, което желаеш, второ - и да е, нищо не зависи от него. Аз обаче вярвам, че ще получиш исканото - трябва само да повярваш в себе си... И не забравяй да си пожелаеш нещо... защото на Коледа стават чудеса!
- Тогава си пожелавам Изи да не ме приема като дете и да ме обича!
- Това ще е и моето коледно желание - обеща Уилям и я погали по русите къдрици.
- Уилям, кога ще съм достатъчно голяма за Изи?
- Колкото и да пораснеш, за него все ще си малка. Вашата разлика във възрастта няма да се промени, тя си остава 9 години.
Тед въздъхна...
- Надявам се наистина на Коледа да стават чудеса.
---3---
След онази Коледа Тед постоянно си повтаряше желанието. Дните минаваха бързо. Неусетно Тед стана на 17 и вече имаше собствени планове за бъдещето. Мечтаеше да завърши право и да стане адвокат. Мечтата за Изи беше останала в сърцето ù, но колкото повече порастваше, толкова повече осъзнаваше, че ще си остане само мечта. През последните няколко години тя правеше колажи с него и пишеше стихове за несподелената си любов.
Един ден обаче тя се прибра вкъщи заедно с Нат. Двете бяха повече от натоварени с дрехи и аксесоари, които си бяха купили след целодневния шопинг. Те нахълтаха в хола, където бяха момчетата от групата.
- Марк, какво се случва тук?- пошегува се Изи. - Да не си си намерил някоя млада булка?
- Дъщеря ми се шегуваше така преди четири години - отговори Марк. - А това е самата тя, с приятелката си Нат.
- Тази мадама е детето, с което се запознах преди четири години?! - учуди се Изи.
- Точно така.
- Как успя да пораснеш и да се промениш толкова много за толкова малко време? - обърна се Изи към Тед.
Тед вдигна слънчевите си очила и каза:
- С повече вяра в себе си.
Няколко дни по-късно Изи и Тед се сблъскаха на вратата с Марк.
- Къде отивате вие двамата?
- Да вземем Нат и Ричи, а после ще видим - ухилен отговори Изи, хвана Тед за ръка и заслизаха по сълбите.
Марк влезе вкъщи и се просна на дивана.
-Дъщеря ми е пораснала, колкото и да не ми се иска, което означава, че аз остарявам! Не разбирам само как успя да постигне това, което преди четири години изглеждаше невъзможно?!
-Когато човек силно желае нещо, го получава рано или късно! И видяхте ли, че моите думи не са само безсмислени брътвежи, господине? - усмихна се Уилям и се наведе да запали камината...
© Т.Т. Все права защищены