27 нояб. 2008 г., 20:28

Какво си ти? 

  Проза » Письма
1099 0 1
1 мин за четене

Най-хубавото нещо в живота ми!
Нещото, което обичам повече от всичко останало.
Бледият лъч светлина в тъмната нощ,
малката пътечка, която ме извежда
през безкрайния лабиринт от улици...

Всичко това си ти!
Всичко! Всеки! Навсякъде!

Дори със затворени очи,
отново виждам лицето ти -
озарило ме с усмивка,
отново чувам познатия ми до болка глас,
който може да ме накара,
както и да се засмея по най-истинския начин,
така и да заплача, сякаш ме пронизват десетки ножове.

Убедила съм се вече, че нищо, напълно НИЩО
не може да ме накара да спра да те обичам!
Нито времето, нито разстоянието,
нито пък мнението на хората около мен.

Дори това, че си някъде там - някъде далеч в нищото,
някъде без мен, а с някой друг -
и това не ми пречи... Напротив!!
Да! Не ми пречи. Кара ме да те обичам още повече.
Толкова силно,
толкова много,
толкова истинско!

Онзи поглед, онзи мил и красив поглед,
с който всеки път ме гледаш -
с него ме караш да се чувствам
прекрасна, неповторима... единствена!

Обичам те, слънчице мое,
остави незаличима следа в сърцето ми,
която никой, напълно никой,
няма да успее да премахне...

Завинаги... Обичам ТЕ!!!



 

© Доника Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??