Не знам кой е направил хардуера, но имам много забележки към него! Страшно много! Поврежда се средно за около 40 години. Оттам насетне може да изтрае докъм 70, а после - бум! И отива в небитието! Какво говоря? Понякога изпушва и в по-кратки срокове! А ми разказват врели-некипели за "живот след смъртта" и дрън-дрън... Да сте чували софтуер да може да работи по един и същи начин на нов скапан хардуер, в сравнение с предишен такъв? Ами че те, дефектите, са милиони комбинации - сърдечно-съдови ли не щещ, ракови ли не щещ, инфекции ли... А напоследък хардуерите са толкова много и толкова агресивни, че се избиват един друг или взаимно се повреждат, ей тъй на, да види оня, другия, кой е по-голям бабаит!
Чета някакви уж засекретени доклади, че колегата бил направил хардуера "от кал"! Какво повече да говорим! Аз, като един страшно амбициозен компютърджия, много се дразня, че някой непрекъснато инсталирва програмата ми върху тръба, 7-8 метра дълга и пълна с... "кал"! Как да не се разваля непрекъснато, като тя тази кал изисква особено внимание; обсебва и мобилизира всичките външни и вътрешни ресурси, за да поддържа тръбата прясно натъпкана!
Ще ми се да му видя очите на този колега, че да го питам: "Абе, колега, ти как очакваш софтуерът ми да работи нормално, след като "бушоните" на твоето произведение непрекъснато изпушват!?". Аааа! Подозирам го, че ще хвърли вината върху мен: "Не си си свършил добре работата, колега! Пълна е с бъгове твоята програма, а трябваше да я направиш така, че с времето да се самоусъвършенства и да се самообновява! Аз само ти помогнах, като позволих на хардуера да се самовъзпроизвежда!".
Така е то, като няма екипна работа! Оня и без това е обсебил Библията, че и цялата човешка история! А на мен се пада "честта" непрекъснато да се опитвам да вместя в краткотрайния живот на тези "кални" човеци подпрограмки, които да неутрализират или поне да намалят интересите им към собственото черво.
© Павлина Гатева Все права защищены