Глава осемнадесета – за осъвременяването на класиката
А разговорът си течеше като паричен поток към правилните хора. Сега пък зачепкахме политиканите. Как всякакви фелдшери, селски секретарки, културно-масовици станаха първи демократи. То това и децата вече го виждат и разбират, ама в училище не им казват. Та затуй си викам – защо не поосъвременят класиката. И да почнат от вечния Алеко. Може и от „Бай Ганьо”, ама по-добре е да се тръгне от суперсъвременната „Пази, Боже, сляпо да прогледа”. Добре де – ето вариант. Безплатен.
Негово депутатско благородие Христофор Белокровский беше едно време дребно чиновниче в малко учреждение, казваше се Христо и тайно протестираше срещу тоталитарните искания на началника си да прекарва осем часа зад бюрото. Демокрацията дойде в градчето му във вида на брадясал софиянец, събрал рехава групичка на митинг.
„Хайде, младо, иди там и извикай: четиридесет и пет години стигат!” – му рече един зяпач и Христо застана до оратора. Загледа се в него, пък изведнъж ...