Глава деветнадесета – за оправянето в живота
Така си е – на някои и воловете му се телят, друг търси под вол теле. Не, не всичко е свършено в областта на забогатяването и преуспяването, в областта на първоначалното награбване на капитали. Не всички, които могат, са извън родината, не всички, които крадат, са вече обрали стопанството ни. Казваше бай Тошо навремето (ама кой да го слуша!), казваше той, че сме построили две Българии. То едната я продадоха за долар, втората я обраха, ама още има – третата продължават да я изсмукват за приватизиране, за обогатяване, за успех в живота.
Важното е да попаднеш на хора, да ти посочат правия път, както каза дядото, току-що влязъл задъхан в кафенето. И ние го викнахме при нас, естествено – нова душа, нови истории.
Дядото се съгласи да му викнем една малка – ама малка, щото път го чакал. Абе, искал да успее до обяд на свиждане да отиде, защото син имал… сещате се къде, искал да го види, пък и армаганче му носеше.
Трима синове имал дядото - така се п ...