Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат по селски Андрешко, на дядо ми. Развалят хубавото име.
- А-а-а, тъй, тъй….Андрешко….Може ли да мина на „ти”, Андрешко? Добър гражданин си ти, Андрешко. Всички станахте такива. Научихте се да си плащате данъците цивилизовано, често и навреме. Ето – затова ви уважавам! Гледам ви в данъчното – доброволно внасяте дължимото, не се опитвате да мамите властта. Е, има някои….Добре, че са единици….
- Как така, господине? Нима има граждани, които да не желаят да помогнат на държавата, да не искат да й дадат данъка, не щат да увеличават бюджетния излишък ? – изтръпна Ендрю.
Господинът в кожух от изкуствена кожа махна с ръка. Изглежда хич не му се говореше за лошите единици. Но все пак продължи:
- Играе ни един вашенец там…. Дяволува, крие доходите, декларация даже невярна подал! Станой се казва. Но ще го науча аз! Не може така – цял народ се втурнал да строи светлото капиталистическо бъдеще, а той…. Лъже държавата, лъже Фонда, дори управляващите се мъчи да излъже!
Андрешко се умълча. Какъв резил за селото! Какво ще кажат хората от областта? Всички с радост изпълняват гражданския си дълг, а Станой…. Трябва да получи заслуженото, трябва! Разбира се, после Станой ще срещне Ендрю, кратко ще наведе очи, разбрал грешката си, сетне ще го покани в барчето на скоч с фъстъчки. И там ще рече: „Ти доведе данъчния, Андрешко, ти ми помогна да поема по правия път!” Пък сетне ще отскочи до пощата, ще изпрати дарение на някоя фондация, че и авансово още данък ще внесе.
Андрешко усети как го обливат вълни на гордост, разбра, че и той ще направи нещо за държавата, пък даде газ и извика:
- Ей сегичка ще стигнем селото! За коалицията и държавата – напред!
© Георги Коновски Все права защищены
Усмихвай се...