10 авг. 2021 г., 23:17
6 мин за четене
Калокерииии, калокери,.. лято, лятооо.... А
тинско лято,.. Атинска жега...
И колко е жегаво, плюс 50 , 60 градуса на сянка ли, нека да е жега, динозаврите са измрели от студ
Климатиците бръмчат, щорите в офиса спуснати,.. само мързеливи прозявки нарушават идилията..
Долу в архива на Застрахователната компания, където работя, на ниво минус два етажа бе хладничко, даже кирия Лазариду е наметнала жилетката си...
Най-кефската работа един началник - Тя.. един подчинен - Аз. Понякога идваше служителка от горе, уж да заяви стара полица за търсене, приказваха на чашка кафе, а аз търсех из рафтовете..
Имахме си словесен код, '' Петро, можеш ли да намериш еди какво си ,.. означаваше , намираш го, ама бавно-бавно , а ние ще си поговорим тука,...но, ако е Петро, намери веднага нещото и ми подаде листче с номера на застрахователната полица, значеше намираш го бързо и да я няма тука..
Най-харесвах оправданието й '' Петроо, ох не ти взех кафе от горе,.. все забравям как го пиеш,.. иди да си вземеш '' ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация