Прекрасен летен ден. Живот. Сияние. Топлота. И в същия този ден миловидно малко създание се разхождаше сам-само близо до тихия парк, където почти винаги нямаше никого. Това прекрасно място е дарено с красиви цветя - всяко от всяко по-нежно, по-живо. Заедно те танцуваха с вятъра, вплетени и омаяни. Малкото момиче се радваше толкова много на този безценен дар от природата. Но някъде там, в далечинката, то съзря цвете, прилично на слънчев лъч. Приближи се плахо и съзря една диамантена жълта роза - някак невероятна му се струваше тя - толкова ярка, толкова реална… толкова близка и сякаш стрелкаше с очи момиченцето. Весело настроение го обзе - то подскачаше около розата, пееше и песни, разказваше и приказки. Но то нямаше да го направи, ако не усещаше, че това диамантено жълто цвете го разбираше по-добре от всекиго.
Малкото създание погали цветето… и си мислеше… защо ли да не го отведе вкъщи? Така щеше да го вижда всеки ден, без да трябва да ходи до парка. Без дори да се замисли, то изтръгна ...