Той, беше едно обикновено камъче, подритвано на пътя, това бе целият му живот. Дали бе смислен той? Него това не го интересуваше. Камъчето, бе просто камъче, но когато някой го ритнеше, той усещаше емоциите на извършилият това дело. Днес все още никой не го бе ритнал, може би защото не беше по средата на пътя или тротоара, но той знаеше, ако може това да се каже за камъче, че нямаше дълго да остане в това състояние. Един Опел Астра мина близо до него и изгорелите газове от разбрицаният му карбуратор го обляха. Камъчето нямаше вкус и мирис, за това и не се отврати, но инерцията го залюля. Той усети как енергията и минава през него и го разклати и това му хареса. Миналият след това автобус Чавдар го качи на тротоара. Камъчето принципно обичаше да се движи, а в този гъстонаселен град това бе възможно, до момента до който някой не го превърнеше в прах. Камъчето това не го знаеше, защото то имаше само остатъчна енергия от хората, които го подритваха и за това не мислеше за този момент, който щеше да настъпи в един момент поради износването му. Усети удар и емоция. Някой го ритна, индивидът извършил това деяние беше доста сърдит личеше си от физиономията му. Обаче камъчето усети и болката скрита под покривката на яда. Момчето бе приключило дългогодишна връзка заради глупост и сега той бе сърдит на себе си, идваше му и да си зашлеви два шамара. На камъчето му стана мъчно, прииска му се да може да помогне на това момче, което го риташе така настоятелно. С всеки удар на камъчето му ставаше още по мъчно за момчето, докато последният шут то пропусна и той продължи напред по тротоара. Оставено да се търкаля обратно надолу, камъчето изпитваше тъга и самота, сякаш за първи път изпитваше тези чувства. След минута те почнаха да избледняват и то усещаше само самота. Отново усети удар, момичето, което му го нанесе бе ухилено до уши с чаровната си усмивка, можеше да накара "поп да счупи с шут стъклописван прозорец". Тя просто бе като слънце, светеше и грееше навсякъде, тананикаше си някаква песен и с върл ентусиазъм гонеше и риташе камъчето. Камъчето не знаеше песента и не я разбра, защото беше камъче, но усети емоциите на момичето, тя бе радостна, обичаше и беше обичана, мечтата на всеки индивид тя я изживяваше и нищо друго не я интересуваше, само това момче бе в главата и. Тя бе просто на върха на щастието си и камъчето прихвана нейния ентусиазъм и дори затананика песента, чувстваше такава радост, че от тъгата и самотата от преди няколко минути не бе останало и прашинка. Не ме питатйте как тананикат камъчетата, аз само разказвам историята. Любовта го изпълни и то сякаш полетя, след малко момичето, което сияеше се качи на един автобус и замина. Докато така се чувстваше влюбено то усети още един ритник едно хлапе водено за ръка от майка си го ритна и камъчето се изпълни с чувство за обида. Детето се сърдеше на майка си че не му е купила новото филмче за Спайдермен. Детето го ритна няколко пъти и той се обиди на целият свят, не искаше никой да го докосва, не искаше никой да го рита. Седеше и се чумереше, доколкото това личи на едно камъче. Но скоро получи още един удар, защото не можеше да го избегне, беше случаен удар и той не се повтори от възрастна жена, която бе измъчена от трудния живот, камъчето усети чувство за обреченост, това чувство не му харесваше, защото му напомни, нещо, което винаги бе знаело, че ще се превърне в пясък. Не искаше това да стане, но тъгата го обхвана и започна да го разрушава от вътре. В този драматичен, момент за камъчето то усети удар, този удар го разполови , защото то бе станало вече нестабилно, но и го изпълни с енергия. Момчето, което го ритна бе влюбено и то в момичето, което бе го ритнало преди известно време същият ден. Момчето ритна отново и двете камъчета и тогава едното усети друго ритване от същото момиче, което ги бе ритнало преди това. Двамата стъпиха върху двете камъчета и се целунаха. А камъчетата станаха на пясък.