Веднъж Бог решил да изпита вярата на един праведен християнин. Човекът загубил всичко, което имал - семейството му го изоставило, животните му измирали, приятелите му обърнали гръб, всички врати се затваряли пред него. Един ден човекът попитал своя Бог: „Господи, какво се случва с мен, защо ми отнемаш всичко в живота? Нали ти служех вярно толкова години? Къде сгреших?"
На другия ден на вратата му почукал просяк. „Добри човече, смили се над бедния човек, сподели хляба си с мен! Мъжът поканил сиромаха в дома си, нали така учи вярата, да бъдем добри и милостиви. Седнали на масата и поделили парче хляб. Скитникът не продумал нищичко, докато се хранели. Накрая бръкнал в окъсаната си торба и извадил един камък. „Ти беше добър с мен, сподели скромния си обяд и аз няма да забравя това. Доста време обикалям в околността, скитайки и чукайки от врата на врата и всеки от това село я затваря пред мен. Но ти се отнесе с мен, както Христос с гладните бедни. Вземи този камък. Изглежда ти най-обикновен ...