Имало едно време вдън гори тилилейски – едно  царство наречено Средното царство.

Може би защото било срединно по географско разположение, а и  царят, и  царицата, че  и принцът му  били средна хубост. Но,  както във всяка такава приказка дошло време принцът да се ожени.

 Ако си мислите, че това е лесно начинание - жестоко се лъжете. Защото такава женитба  крие рискове да влоши и без това крехките добросъседски отношения и не дай си Боже дори да създаде повод за война. Даа, задомяването на принц  се оказва  сложна и нелека работа.

Подготовката за сватбата започвала около две години преди събитието.

            През първата година от страна на царя, царицата и царедворците започват да прелитат намеци към принца, че му е време за женене. Подхвърлят се на закуска, на обяд и на вечеря. Целта е принцът да привикне с мисълта, че сватбата е нещо неминуемо и няма начин да му се размине.

Досега не е известно царски син да е остарявал като ерген, че точно  той ли ще направи изключение.

Някои намеци се разнасят съвсем дискретно до съседните царства и то предимно до тези, които имат дъщери в онази прелестна възраст подходяща за омъжване.

Съответните семейства мобилизират придворните художници да изработят най-подходящия портрет на чедото им, от който да личат най-добрите му  качества.

           През втората година  принцът получава портретите на кандидат-годениците, които се окачват на видно място по стените на царската трапезария за да бъдат обсъждани на закуска, на обяд и на вечеря.

От страна на царското семейство се изпращат тайни разузнавачи до съседските  дворци, обикновено внедрени като готвачи, градинари или охранители, с основна задача да наблюдават отблизо държанието и навиците на принцесата, както и да докопат немаловажната информация относно нейната зестра.

        В годината на събитието царят и царицата единодушно скръцват със зъби на непокорното си чедо и му заявяват недвусмислено, че времето на ергенуването му е към края си.

Месец преди официалното начало на кастинга се разпращат покани към съответните принцеси и техните близки с индивидуализирано послание внушаващо благоприятно предрешен избор.

Самият кастинг протича в три тура всеки от по три дни:

        На първия тур всички принцеси демонстрират умение да дефилират с царствена походка, да водят учтиви разговори, да подреждат цветя, да бродират гоблени, да свирят на флейта, арфа или друг музикален инструмент…

        На втория тур принцесите показват своите умения в ездитното изкуство като демонстрират обездка на кон, муле или  камила…  Също така се провежда състезание по стрелба с лък и мятане на копие.

       На третия тур принцесите показват кулинарните си знания и умения като приготвят любимите блюда на принца под  неумолимия и принципен поглед на главния дворцов готвач.

Излишно е да се каже, но през двете години на предгодежна подготовка всяко заинтригувано царство е изпратило свои разузнавачи в кухнята на двореца на Средното царство за да узнаят тайната в приготовлението на любимите царски блюда.

Тъй като победата в този тур зависи изключително много от професионалната оценка на готвача, в арсенала на разузнавачите влизат всякакви средства на въздействие основно от финикийски тип.

        Кандидат годениците и техните свити биваха настанявани във временно издигнати в близост до основните порти на  двореца постройки снабдени с всички необходими удобства.

       По време на престоя си в Средното царство гостуващите принцеси се разминаваха една с друга из двореца като каменни статуи всяка убедена за себе си, че е най-подходяща, а другите са просто фон за нейните умения и красота.

Държанието им коренно се променяше в присъствието на принца обаче. Северната принцеса мигаше ситно, ситно с изкуствените мигли, пъчеше силиконов бюст и се усмихваше с едри бели зъби. Принцесата от Южното царство, стъпваше тежко, гледаше властно и демонстрираше мускули на сумист от средна категория.

Тази пък от Източното царство, се облизваше страстно, изчервена до уши и мачкаше с нервни пръсти полите на дантелената си рокля. А принцесата от Западното царство изпъчваше снага за да минимизира достолепната си гърбица и с бастунчето си започваше да чертае невидими фигури по терена пред себе си…

        Ужасен от атаките на близки и непознати през деня,  принцът също се държеше като каменна статуя, гледаше отвисоко към кандидатките и не показваше с поглед или жест някакво предпочитание.

Вечерта се измъкваше тайно от двореца и се скатаваше в личното  си скривалище -  една порутена и обрасла в бръшлян беседка  зад помещенията на обслужващия персонал.

Единствен придворният  шут знаеше къде да го намери. Въоръжен с бутилка бренди той се появяваше изненадващо в беседката, поклащайки укорително глава, при което звънчетата на шапката му въпросително прозвъннваха.

- Принце, какво ще постигнеш като се криеш в шубраците?- настанява се  шутът до престолонаследника  като му подава едновременно бутилката и  кутия „Марлборо”.

- До гуша ми дойде  да се мотая сред оживели  портрети и въпросителни погледи? Как може да се живее в такава обстановка? Атакуват ме от ранни зори до късно вечерта.

Принцът отпива глътка и запалва цигара .

 -   По време  на закуска нейно величество - майка ми с най-лукавата усмивка, на която е способна, ми обръща внимание, че трябва да избера принцеса Златка от Северното царство щото била красива, с хубави зъби, мила, възпитана и кротка - Дрън-дрън ярина! Сякаш не виждам, че е чиста проба блондинка от най-тъпите екземпляри, две думи на кръст не може да каже, едни зъби само показва и е готова цял да ме изгризе.

       На обяд негово царско  височество - баща ми с недвусмислен намек се опитва да ми внуши, че най-подходяща избраница за мен е принцеса Магнусина от Южното царство. Според него тя била пълна с живот, разбирала от коне и стреляла точно.

Че е пълна - пълна  си е. От самолет се вижда, че  е поне стотина килограма, сигурно разбира от коне, дори като се смее цвили, но от хора и от обноски нищо не разбира.

      А на вечеря  се примъква онзи чревоугодник  главният министър и  ме залива с похвали относно уменията в готварското изкуство на принцеса Саварина от Източното царство. Този дебелак само за ядене и пиене мисли. Неговият мозък явно се намира в стомаха.

Мене, ако питат, никоя не ми връзва на фантазията. А пък онзи крокодил  от  Запада – принцеса  Камила, хем е доста поувехнала, хем  гърбава, че  и куца на всичкото отгоре.

Единственият ми избор е да избягам.

- Лошо решение, принце. Ако тръгнеш да бягаш през Северната порта - хем ще те заловят, хем ще те обвържат  директно с блондинката от Севера, ако избереш Южната порта нали се сещаш на коя ще се натресеш? Царят е поръчал да те следят и избереш ли порта, с нея избираш автоматично и съпругата.

- Какво да направя? Да се хвърля от кулата ли?

- Едва ли ще те оставят да скочиш, пък и струва ли си? Та това е само брак, сделка между владетели. К′во те интересува, коя ще седи отляво на трона ти на официални празници.

Има толкова хубавелки, с които можеш да се радваш на живота. Що ще се затриваш млад и зелен. „Недей да страдаш, не се измъчвай, заради еднаа  женааа” – припява с продран глас шутът и допълва:

-Я си пийни, пък се нещо може да измислим .

Принцът надига бутилката, почесва се по главата и въздиша:

- Какво ще измислим. Те вече са го решили. Само трябва да чакам кой  ще надделее- майка ми, баща ми или дебелака. Изобщо някой мене брои ли ме за жив? Не ми искат мнението, не мога да избягам, не мога да се самоубия… Какво мога да сторя аз за да им се опълча?

- Можеш да ги изненадаш например,  като не приемеш нито едно от предложенията и избереш онази куцата и грозната та поне хем да изразиш мнение, хем да им натриеш носовете на царствените си родители. Сватбата ще мине и замине като одраскано коляно, но животът не свършва с женитбата и няма да престане да ти поднася радости…

- Ей, шуте, аз тебе мноого те уважавам! Знайш ли че си абсолютно прав! Браво на тебе! Ехаа… Как само ще ги шашна утре! Наздраве, приятелю!

На другия ден принцът обяви своя избор! Едната принцеса припадна от радост, другите от мъка. Всички се изнесоха към родните места едни да си ближат раните, други  да се стягат за сватба.

А принцът се напи от радостта на първото си самостоятелно решение.

      Късно вечерта някой почука на вратата на царските покои. Царицата се показа през полуотворената  врата

-А, ти ли си? Изчакай за момент – прошепна царицата и се изви към вътрешността на покоите – Скъпи, колко торбички със злато да му дам?

- Както се разбрахме, мила, две торбички. Една за свършената работа и една за бъдещата лоялност.

-Заповядай и… нали знаеш? Мълчание, че да не остане шапката ти без глава - допря пръст до  устните си царицата.

- Гроб съм, ваше величество - също шепнешком  отвърна посетителят, грабна торбичките, затвори вратата и стъпките му се отдалечиха в полутъмния коридор, съпроводени от леко прозвънване на камбанки.

- Видя ли, скъпи, че никак не беше трудно да се сдобием и с най- богатата снаха, и с най-силния съюзник? И  принцът еднолично си я избра. Налей по една чаша вино, заслужихме го - усмихнато подава чаша царицата.