Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лятото се завъртя на пръсти. Разпери ръце и погали класовете на житата. Красавица бе Катината нива. Любимката на лятото потръпна от милувката на слънчевото докосване. Всеки, който минаваше по пътечката за вода, спираше и гледаше жадно изобилното злато на едрите класове. Дали защото водата бе близо, или защото нивата бе като в прегръдка между хълмовете и опираше устни в пътя, водещ към големия град и пазарите, но Катината нива бе като хубава ябълка, която много селяни искаха да откъснат. Тя се предаваше като зестра за дъщерите на прочутия род и много ергени вземаха моми от там, само и само нивата да бъде тяхна.
Дълго стоя на извора Аргир. Дълго пи от ледената вода и гледа класовете на нивата. Съ ...