Йохан Ван Ларен седеше на бюрото си, опрял лакти на плота и заровил почти прозрачните си пръсти в оредяващата си русолява коса. На това старо писалище бяха работили баща му, дядо му и прадядо му. През всичките тези дълги десетилетия кабинетът беше запазил едновремешния си вид и стил, сякаш навън Амстердам не се беше променял от времето на вятърните мелници.

И през всичките тези години бизнесът на семейството беше във възход, доказвайки пред света за пореден път, че холандец е синоним на търговец в най-добрия смисъл на тази дума, разбира се. Всичко беше така до момента, в който с този бизнес се захвана младият  Йохан. Сам той усещаше, че генът му не е точно същия като на предците му.

Влечеше го повече изкуството. От малък обичаше да рисува. Все пак, освен търговец, холандец означава и художник. Обаче, рисуването не се приемаше особено на сериозно от семейството и в крайна сметка младата издънка на стария търговски род трябваше да поеме бизнеса с производството и продажбата на електроматериали. Контактите, щепселите, електромерите, лустерклемите и фасонгите не бяха най-любимата тематика на Йохан, но той, ще - не ще, трябваше да се занимава с тях.

По-малко от пет години бяха изминали от смъртта на баща му, а семейната фирма вече беше пред фалит. Йохан нямаше нито усета на търговец, нито познанията на инженер, а още по-малко пък находчивостта на юрист. Докато се опитваше да управлява бизнеса, му нанесе такива щети, че в момента срещу него водеха дела, както кредиторите му, така и клиентите, бившите му работници и персонала, които не бяха получавали заплати от доста месеци. За данъците да не говорим.

Йохан вдигна очи от писалището, отпи поредната солидна глътка от чашата си с уски и огледа кабинета. Единственото ново нещо тук беше компютърът. Иначе всичко си беше както в онова време, когато прадядо му се заселил на това място, построил къщата, и започнал бизнеса си.

Впрочем, и още едно нещо нарушаваше брилянтната хармония на старинното бюро - стоманената студенина на стария револвер, останал от времето на дядо му. 

Йохан не намираше повече смисъл в живота си. Не се справи и провали традиционния семеен бизнес. През това време дори и лиричната му душа беше закърняла, затрупана от купища  отчети, сметки, договори и ипотеки. Тази сутрин беше изровил статива, платната и палитрата, до които не се беше докосвал от много време. Оказа се, че няма вдъхновение да нарисува каквото и да било. Оставаше му само този стар семеен револвер. Гледаше го и не можеше да накара ръката си да го вземе и да го насочи към слепоочието. Дори и за това не ставам, каза си Йохан и удари с юмрук по масата.

Точно в този момент се почука. Йохан стреснато понечи да скрие пистолета, но преди да успее да го направи, вратата се отвори и в кабинета влязоха двама непознати млади мъже. Бяха ниско подстригани, широкоплещести и облечени в почти еднакви  елегантни, но някак безлични черни костюми.

-  Знаем, че искате да се самоубиете - каза единият от тях.

- Знаем и защо. Впрочем, май всички знаят - допълни другият.

- Кои сте вие? - не можа да познае собствения си глас  Йохан. Уплахата, която изведнъж го обхвана,  беше по-силна дори от страха пред самоубийството.

- Нека да приемем, че ние сме вашите ангели-пазители - отвърна първият с тънка иронична усмивка. - Извинете ни, че се появяваме толкова късно, за да спасим вашия бизнес. Макар че, в крайна сметка, ако нямаше нещо за спасяване, нямаше защо и да се появяваме при вас. Нали така?!

- Предлагаме ви една сделчица - допълни другият и сключи пръстите на ръцете си. - Нека бъдем делови - от вас все още престижното западняшко име - вашето лично име и това на фирмата ви. От нас парите - те са безименни и не миришат, но са също така престижни. 

- Ще се разплатите с всички, на които дължите пари - продължи първият. - А после ще приватизирате държавна  електрокомпания в една малка европейска страна, която неотдавна се раздели с комунизма.

- Предлагаме ви почтен бизнес, така че от тази антика няма да имате нужда - каза вторият мъж и взе револвера от бюрото му. От движенията му личеше, че има опит в боравенето с оръжия.

- И, моля ви,  забележете! - вдигна показалец първият "ангел". - Единствените ви задължения ще бъдат само да подписвате документи и да правете добро впечатление. Има кой да мисли за останалото. И все още не е късно да станете известен художник. Покрай другото - все пак сте холандец.

         През цялото време Йохан Ван Ларен не можа да обели и дума. Успя само да ахне, когато двамата неканени гости изсипаха върху писалището му съдържанието на своето елегантно черно куфарче. Търкалящите се пачки и банкноти му шумоляха  почти като крила на ангели.