Момичето изглеждаше не на място в трамвая. А и като че ли изпитваше погнуса от блъсканицата около себе си. Ивайло я наблюдаваше с интерес, просто нямаше какво друго да гледа, пък и тя наистина беше интересна – не толкова красива в класическия смисъл на думата, по–скоро чаровна. Чудеше се дали да не й отстъпи мястото си. Реши да не го прави, не беше сваляч по природа, по принцип се притесняваше да прави подобни жестове спрямо млади жени. Вероятно поради някакъв психически дефект, или поради факта, че беше ерген с малко опит с жените.
Ивайло отстъпи мястото си на една баба с бастун. Това му се струваше нормално. Сега, след като вече беше прав, можеше да огледа още по–добре младата дама. Явно не беше много висока, защото се бе протегнала доста, за да се хване за дръжката отгоре. Имаше черна, вързана на опашка коса, и беше гримирана обилно, но някак стилно, и сякаш не беше от „попфолк културата”. А може би беше? Дрехите й бяха скъпи – марково кожено якенце, ефектна блузка с дълбоко деколте ...